Денят на будителите бе отбелязан в Несебър с емоционален фолклорен концерт, събрал в себе си като пъстра китка, песните и танците от Северна, Южна България, от Пирин, Родопа, Странджа и шопския край. Проявата се състоя в читалище „Яна Лъскова“ и бе под надслов „Моя страна, моя България!“. Вълнуващият концерт бе съвместна инициатива между Община Несебър и сдружението с общественополезна дейност „Авигея Шаама“ и се осъществи под патронажа на кмета Николай Димитров. Именно от негово име заместник-кметът Иван Гургов прочете от сцената на читалището поздравителен адрес.

„1-ви ноември е паметен ден от вечния календар на България, избран да изразим своето преклонение пред големите българи, запазили в столетията под чуждо иго националната ни гордост и памет. За това и отдаваме своята почит на тези създатели и пазители на българската духовност от раждането на българското слово до ден днешен. … Будителите запалват искрата на просветата и културата, а учителите продължават с мисионерски плам да се грижат всеотдайно за израстването на бъдещето на България. В храмовете на знанието – училища, читалища, музеи, театри, галерии и до днес продължава духовното съхранение на българското слово, култура, вяра и традиции.“, се казваше в поздравителния адрес.

Веднага след това със стихотворението „Де е България“ започна същинската част на празничния концерт, а всички участници –и местни състави, и гости от различни краища на България, се раздадоха докрай на сцената за радост на публиката, която възнаграждаваше всяко изпълнения с бурни аплодисменти. Финал на концерта сложи песента, дала и името му – „Моя страна, моя България“, на която пяха всички в салона на читалище „Яна Лъскова“.

Първи ноември е български празник на историческата памет и националното ни самочувствие, отстоявани с години. Принос за това имат стотици и хиляди знайни и незнайни книжовници, наставници и просветители, борци за национално освобождение, вдъхвали вяра на българския народ в собствените му сили, за да премине през трудностите, пред които пътят на историята го е изправял неведнъж. Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха и национална покруса след неуспеха в Първата световна война. Сринатият възрожденски идеал за мнозина вещае разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент българите избират историческия опит да ги води. Те се вглеждат в най-светлите имена на българското духовно минало. Търсят съприкосновение с онези, които в трудно и безперспективно време с мощта на своята мисъл възстановяват равновесието и духовния уют на българите. Инициативата за въвеждането на този празник за първи път тръгва от група учители от Пловдив, в края на учебната 1908-1909 г. Цел на честването му е да се прославят хора на перото и книгата, мислители и вдъхновители на ценностите на българската национална революция, на българското прераждане от етнос в нация, от средновековни хора в модерни граждани. Така от местно събитие скоро честването се превръща в национално. Узаконяването му става на 31 октомври 1922 г.