Несебър отбеляза в аванс 170 години от рождението на поета-революционер Христо Ботев. Днес бе отдадена почит на голямата личност от нашата история с музикално-поетична програма и поднасяне на венци и цветя пред паметника на националния герой в града. Събитието започна с изпълнение на възрожденска музика от Фанфарния оркестър към СУ „Любен Каравелов“ – Несебър с ръководител Денис Гонсалвеш, а веднага след това Златин Чаушев, началник на отдел „Несебър-Световно наследство“, припомни величието на делата и думите на Ботев. Две от най-емблематичните стихотворения на поета – „Хаджи Димитър“ и „На прощаване“, изпълниха децата Боряна Бельова към Детска театрална студия към НЧ „Яна Лъскова-1905“ и Теодор Наумов, ученик в СУ „Любен Каравелов“.

Звучаха и патриотични песни, поднесени от Фолклорна формация „Македонка“ към НЧ „Яна Лъскова -1905“ с ръководител Вера Александрова.

На финала бяха поднесени венци и цветя в знак на почит и преклонение.

Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 г. в Калофер в семейството на учителя, книжовник и обществен деец, даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Благодарение на баща си през 1863 г. постъпва в Одеската гимназия, но през 1865 г. е изключен за свободолюбивите си идеи. Става учител в с. Задунаевка, Бесарабия, но в началото на 1867 г. се завръща в Калофер. Още същата година е принуден да емигрира в Румъния. Там работи в печатницата на Д. Паничков (1868) и прави първите си литературни опити, превежда, участва в театрални представления, сътрудничи на в. „Гайда“ и в. „Дунавска зора“. По-късно е учител в Александрия и Исмаил (1869) , редактор е на в. „Дума на българските емигранти“ (Браила, 1871). През 1872 г. се установява в Букурещ, където заедно с Любен Каравелов е редактор на в. „Свобода“ и „Независимост“. Издава сатиричния вестник „Будилник“ (1873). Малко по-късно Ботев оглавява революционната емиграция и списва нейния орган – в. „Знаме“ (1874-1875). След обявяването на Априлското въстание издава в. „Нова България“ (1876) и организира чета в помощ на въстаниците, с която превзема австрийския кораб „Радецки“ и слиза на Козлодуй. Четата не среща подкрепата на българите, води тежки сражения в Балкана, в едно от които Ботев е убит (2.06 1876 г.).
Поет, публицист, журналист, преводач, литературен критик, революционер, мислител, ревностен пазител на националните идеи Христо Ботев се превръща в икона за българите, в олицетворение на борбата за справедливост и за национална независимост.
Той е автор само на 20 стихотворения, които и до днес не оставят равнодушен никой, докоснал се до гениалното му слово.