Лекция на тема „Несебърските Възрожденски къщи“ бе изнесена пред ученици от СУ „Любен Каравелов“. Събитието се състоя в музей „Старинен Несебър“, а лектор бе Стоянка Димова, уредник в музея. Учениците имаха и възможността да се запознаят отблизо с някои от най-забележителните експонати в Археологическата експозиция. Традицията да се представя богатото културно-историческо наследство на Община Несебър пред деца от различни възрастови групи ще продължи и занапред. Музея предвижда организиране на специализиран тур воден от експерти с посещение на Несебърските църкви, Етнографския музей, представяне на резултати от подводните проучвания на акваторията на Несебър и др.

Представяме Ви част от лекцията, която учениците чуха:

НЕСЕБЪРСКИТЕ ВЪЗРОЖДЕНСКИ КЪЩИ

Начинът на живот на населението на Несебър и вековните строителни традиции дали отражение върху жилищната архитектура. Икономическият напредък на града през Възраждането и замогването на населението се изразява в строителството на много къщи. Над 80 от тях са запазени до наши дни и представляват забележителни образци на т. нар. черноморски тип къща. Тя е затворен тип къща (без чердаци), поради силните ветрове, които духат от морето. Несебърската къща е типична градска къща. При нея липсват второстепенните стопански сгради в двора.

Обикновено несебърските къщи са двуетажни. Имат каменно приземие и жилищен етаж с дървено-паянтова конструкция. Къщите се строят почти винаги на самата улична линия. Планът им е квадратен или правоъгълен, но има и такива с начупена форма, което е продиктувано от терена. Приземието почти винаги има неправилни очертания съобразно чупките на улиците. Помещенията в етажа се изправят посредством еркерните издавания. Приземието е изпълнено от груба каменна зидария с хоризонтални дървени греди (сантрачи) за подравняване на редовете. Има малки прозорци с решетки. В приземието се разполагат изба, хамбар и помещенията за животните. Някои от къщите имат навес, който се използва за складиране на продукти, сушене на риба и съхранение на рибарските мрежи.

Етажът на къщата е изграден от греди (вертикални и наклонени) с пълнеж от глина, пясък и парченца тухли. Отвътре стените са измазани с хоросан, а отвън са обшити с хоризонтално поставени дъски. При по-ранните къщи от ХVІІІ в. обшивката е от дъбови дъски върху които са наковани тънки дялани дъсчици. При къщите от ХІХ в. облицовката е от широки чамови летви. Еркерно издаденият етаж се поддържа от дървени конзоли – прави или дъговидно извити. Покривът е пирамидален. Етажът на несебърските къщи има композиционен център – салона. Около него са групирани стаите. Обикновено на север се разполагат кухня, килер и семейна стая. Те образуват основното ядро на черноморската къща и се срещат и при най-малките къщи. Северните стаи имат огнища. Салонът е ориентиран много често на юг. Площта му е по-голяма от тази на най-голямата стая. От салона се излиза на балкона, който е разположен в някоя от чупките на къщата. На юг са разположени гостните стаи. Те са широки и представителни. Имат много долапи и богато украсени дървени тавани.

Сред най-ярките образци на несебърски къщи от края на XVIII – XIX в. са тези на Зоица Янулова, на Васил Ламбринов, Димитър Тулев, Панайот Москояни, капитан Павел, Хасон Марков, Шишманидови и Жельо Богданов.

Несебърската (черноморската) къща има известни сходства с камчийския и старопланинския тип къща. Тя е една от най-старите затворени жилищни сгради от градски тип по нашите земи.