Месни Заговезни (Неделя месопустна) е последният ден, в който се консумира месо преди Великденските пости. Празникът е с плаваща дата, спрямо Възкресение Христово, поради което може да бъде през месеците февруари или март. Този ден винаги съвпада с неделята, осем седмици преди Великден и е първият празник, свързан с настъпващата пролет.

Седмицата след Месни Заговезни се нарича Сирница. Това са дните до Сирни Заговезни, в които е разрешено да се яде сирене, мляко, масло – всякакви млечни продукти и яйца. Тези две седмици се явяват своеобразна подготовка на организма за най-дългите пости през годината. Постите съществуват в почти всички древни култури, като форма на пречистване от злото, като изпитание на човека вкопчил се в материалното, като надмощие над желанията и страстите.

По традиция на Месни Заговезни, преди вечеря, младите посещават кръстника и родителите на булката. Поднасят им дарове – варена кокошка, обреден хляб и вино, а днес най-често торта. На празника се събира цялото семейство и заговява за последно с богата на месни продукти трапеза. Традиционните гозби на този ден са варена кокошка, свинско с кисело зеле, свинско с булгур или нахут, сарми с месо, баница с животинска мазнина (с мас или с краве масло). Вечерта преминава под знака на веселие и шеги и може да продължи до първи петли.

През цялата седмица до Сирни Заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени. Връзват се люлки, като момците и момите се люлеят за здраве. Започва време на пост-пост хранителен и пост духовен. Подготвяйки вярващите за изпитанието на строгия пост, църквата позволява през следващата седмица да се консумира мляко и всичко произведено от него. В различните краища на България Месни Заговезни се нарича по различен начин-Месна Заговезна, Малки Заговезни, Месница, Кокошкини пустове, Месно запущоване.