На 24 юни отбелязваме Еньовден-празник на слънцето, водите и билките. На този ден Източноправославната църква чества раждането на Свети Йоан Кръстител. От там идва и името на народния празник-Еньо или Яне са кратки форми на Йоан и Иван. Първоначално празникът съвпада с лятното слънцестоене-21-22 юни. Според поверието, събраните в ранното утро на Еньовден треви са лековити, притежават магическа сила, а след това я губят. Затова от набраните на този ден треви и билки се прави голям ,,еньовски венец“ и всички минават през него за да бъдат здрави. На Еньовден, водата в реките и кладенците притежава лечебна сила.
Обичаите, които се изпълняват на Еньовден в голяма степен са запазили древния култ към Слънцето. Според народните предания това е най-дългия ден от годината, в който слънцето се разкрива в цялата си прелест, след което бавно започва да умира. Това е причината основните обичай да се изпълняват преди изгрев слънце и особено събирането на билки, които са най-лековити в нощта срещу Еньовден. Лечебните треви се берат от жени, знахарки, баячки и млади моми. Билките трябва да наброяват 77 и половина. 77-те лекуват определени болести, а половинката е лек за страшната и неизлечима болест. Коя е тази билка обаче никой не знае.
Вярва се, че на Еньовден започва далечното начало на зимата-казва се ,,Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Поверието гласи, че сутрин рано на празника, когато изгрява Слънцето ,,трепти“ и ,,играе“ и който види това, ще бъде здрав през цялата година. Точно по изгрев всеки трябва да е обърнат с лице към слънцето и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човек ще бъде здрав през годината, а очертае ли се на половина-ще боледува. Вярва се, че преди да ,,тръгне към зимата“ слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, притежава магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаме в росата за здраве.
Характерно за Еньовден е ,,грабването“ (краденето) и ,,маменето“ на плодородието от нивите и добитъка. Този ритуал е характерен и на Гергьовден. Жените (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива, събличат се голи и извършват различни ритуали, като стръковете на нивите им се покланят. Прав остава само един стрък, който е царят на нивата. Тогава ,,магьосницата“ го откъсва и го занася на своята нива или на нивата на този, който е поръчал ,,краденето“. Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. За да предпази от такова ,,открадване“ срещу празникът стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери ,,житомамницата“ вече ,,обрана“. В някой случай стопаните срещу Еньовден отиват на нивите си, за да ги пазят от ,,мамници“. Грижата за съхраняване на реколтата са породили още един ритуал-забраната да се жъне на Еньовден. Поверието гласи, че този ден е ,,хаталия“ (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да се труди.
Традициите и ритуалите, които се изпълняват на Еньовден са свързани с надежда за здраве, щастие и любов. В тях се крие необятното съкровище на народната мъдрост.
На този ден имен ден празнуват всички с имена Енчо, Еньо, Яне, Яни, Янчо, Яна, Янко, Янка, Яница, Янин, Янина, Йоан, Йоана, Биляна и с имена на билки.