На 14 февруари, по стар стил, честваме Трифон Зарезан – денят на виното, лозарите, кръчмарите и градинарите. Всяка година този празник се радва на голямо внимание, отбелязва се шумно, с много усмивки и веселие. Според православната църква, Свети мъченик Трифон е роден около 225 г. в с. Комсада. Той е живял праведно, но загива заради отказа си да отхвърли християнската вяра. Светецът бива арестуван, подложен на мъчение и обезглавен. Според житието на Св. Трифон, земният му път е изпълнен с много страдание. Народните предания гласят, че той е бил брат на Богородица.

Легендата разказва, че един ден, в самото начало на февруари, Трифон подрязвал своето лозе, видял Светата Майка с Младенеца в ръце и й се присмял. На Богородица много й домъчняло, но нищо не отговорила. Минала покрай дома на Трифон, казала на жена му да бяга, да превърже мъжа си, защото си е отрязал носа. Младата жена отишла при своя съпруг, който подкастрял старите израстъци на лозето. Когато я видял, той много се зачудил. Тя набързо му споделила, какво е казала Светата Майка, а той отново се присмял, твърдейки, че не е пиян. В този момент замахнал с косера и клъцнал носа си. От тук идват и различните наименования на празника – Зарезанов ден, Трифон Зарезoй, Трифон пияница.

Етнографите свързват честването на Трифон Зарезан още от времената, когато по нашите земи са бродели племената на траките. Ароматното и силно вино, произвеждано от тях, било прочуто в цял свят. Траките считали, че упойващият ефект на виното помагал на жреците да влязат в контакт с боговете и поради тази причина те създавали култа към нея.

Трифон Зарезан, като празник, е свързан с много обичаи, някои от които се пазят и до днес. Стопанката на дома става рано сутрин, за да приготви обреден хляб, който бива украсен с лозово листо. Освен питката, се приготвя и пълнена кокошка с ориз или булгур. Домакинята поставя приготвената храна, заедно с бъклица с вино, в нова вълнена торбичка и изпращала мъжа си на лозята. Там стопанинът извършва обредния ритуал, като се прекръства и отрязва три пръчки от три корена. От тях прави венец, който се поставя на мъжки калпак, а корените се поливат с донесеното вино, светена вода и пепел, запазена от горящия бъдник на Бъдни вечер.

Именно този ритуал се нарича ,“зарязване“. След това всички се събират и избират ,“царя на лозата“. Обикновено това е бил най-щедрият и уважаван мъж в селото. Този празник е мъжки, като жените остават у дома. Всички стопани зарязват лозето си и се събират на обща трапеза. След гощавката всички тръгват обратно към селото и теглят царя под звуците на гайди, а по пътя се вие хоро и ръченица. Спират се пред всяка къща, откъдето стопаните изнасят вино, за да почерпят. Царят се прибира у дома си, преоблича се с нови дрехи, приготвя се дълга трапеза, на която се стичат хора от цялото село.
Празникът Трифон Зарезан е една изконна българска традиция, която се свързва с културата и миналото на народа. Нека бъде подобаващо отпразнуван и тази година, за да има плодородие и берекет!
Февруари е също така месецът, който по един необикновен начин, съчетава в себе си романтиката на красивата любов с пенливата глътка вино. Виното и любовта са необикновена двойка. Свързват ги толкова много неща, че дори и тези, които се опитват да ги разделят, не могат да измислят поне една смислена причина, тази двойка да не остане заедно и вечно влюбена.
Какво е любов без вино и вино без любов? За любовта се казва, че е като виното и обратно – замайват, опияняват, правят цветовете ярки и вълнуващи. Силното начало между тях е гарантирано. Няма любов без вино и вино без любов. Напитката е създадена преди 6000 г. в Близкия Изток. А любовта – любовта не си знае годините.
Нека се насладим на този красив месец, съчетал в себе си необикновената, истинска любов с аромата и опиянението на виното.

Бъди в живота ми като калинка,

излитнала от топлата ми длан

към някоя звезда под свода синкав,

в която винаги ще бъда взрян.

Бъди една светкавица голяма,

която нощем пада върху мен,

душата моя да превърне в пламък

и всяка нощ да светя като ден.

Бъди и грешна ти, бъди и права,

бъди и с гневни, и с добри очи,

но остани си всякога такава,

дори когато ми горчи.

Горчива обич нека ме опива.

От старите винари още знам

че истинското вино е горчиво.

За подсладено няма да те дам.

Евтим Евтимов