Непосредствено след Лазаровден идва Цветница – един от най-обичаните, пъстри и весели празници праз настъпващата пролет. Това е ден на цветята, младостта и зараждащия се живот.

Цветница е подвижен християнски празник, който се отбелязва от църквата точно седмица преди Възкресение Христово – в неделята след Лазаровден. Позната е още като Връбница, Куклинден, Цветна неделя, Вая, а в западните църкви – Палмова неделя. На този ден празнуват всички, които носят имена на цветя, растения, храсти и дървета.

На Цветница в църковния храм се отслужва молитва и се благославят върбови клонки.

Защо точно върбови клонки? Защото върбата се пробужда първа от зимен сън, а нейните клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат Исус Христос в Йерусалим. По традиция клонката от върбата се поставя пред иконата, за да предпазва дома от беди и нещастия. От останалата част от върбовите клонки се сплита венче, което се поставя пред входната врата, за да пази цялото семейство от уроки чак до настъпването на следващата пролет. Върбовите клонки символизират палмовите, с които Божият син Исус Христос е бил посрещнат в Йерусалим. Исус Христос влиза в града, възседнал магаре, което е знак, че идва мир, за да служи и помага. Хората обсипват пътя му с цветя и палмови клонки, като израз на благодарност и радост. В някой райони на България все още се пази традицията осветените в църквата цветя да се използват за баене против уроки и болести на децата и животните.

На Цветница се отправят молитви към Божия син с надеждата да не дава никому кръст, по-голям от този, който може да носи. В някой части на страната ни се е запазило вярването, че на този ден душите на починалите хора очакват да бъдат посетени от техните близки, поради което се извършват и поминални обреди.

На Цветница се извършва и последният лазарски обичай, наречен „Кумичене“. Рано сутрин лазарките отиват на реката, носейки цветя, върба и малки хлебчета, наричани „кукли“. Момите се нареждат до реката, пеят обредни песни и хвърлят в нея цветя и парче от „куклата“. Започва гадаене относно това дали ще има скорошно задомяване – ако китката или „куклата“ останат на място, скоро сватба няма да има, но тръгнат ли бързо по водата – е знак за скорошно задомяване.

Момата, чиято „кукла“ или цвете бъдат понесени най-бързо по течението на реката, се провъзгласява за кумица на лазарките, които я вземат на ръце и я носят до селото. Празникът завършва в дома кумицата, след което на момите се забранява да разговарят с нея до третия ден на Великден, когато отново я посещават, а тя ги черпи с боядисани яйца и символично им дава прошка.

Привечер на Цветница момите и ергените за последно играят лазарско хоро. На Цветница се разрешава да се яде риба, а останалите ястия на трапезата трябва да бъдат постни. Страстната седмица започва от понеделник след Цветница, когато са Христовите дни на страдание преди неговото Възкресение.

Честит имен ден на всички, които празнуват днес!